Неоплазиите на простатната жлеза налагат различни терапевтични подходи в зависимост от стадия на заболяването. В клиничната практика е възприета стандартна класификация на туморите според разпространението им. Определянето дали туморът е метастазирал или не и класифицирането му в съответната категория се нарича стадиране. Правилното стадиране е ключов диагностичен момент, тъй като е от решаващо значение за провеждане на адекватно лечение и успешна борба със заболяването.

 

Стадирането изисква провеждането на едно или повече от следните изследвания:


 

  • Радинуклеидно сканиране на костите - при него малко количество радиоактивен материал се инжектира във вена, откъдето достига костите. Материалът може да бъде открит със скенер. Тестът служи за откриване на бързо делящи се туморни клетки в костите.
  • Ядрено-магнитен резонанс - при тази процедура, с помощта на магнит и компютър, се получават високоинформативни изображения от вътрешността на тялото.
  • Тазова лимфаденектомия: това е хирургично изваждане на един или повече лимфни възела от таза, след което тъканта се изследва под микроскоп за наличието на туморни клетки.
  • Компютърна томография - с помощта на рентгенови лъчи се прави поредица снимки на вътрешността на тялото от различни ъгли. В някои случаи се инжектира рентгеноконтрастна материя за по-ясно визуализиране на изследваната тъкан.
  • Биопсия на семенните мехурчета - взима се течност от семенните мехурчета. Това са жлези по хода на мъжката полова система, които секретират част от семенната течност. Пробата се изследва под микроскоп, при което се следи за наличието на ракови клетки.
NEWS_MORE_BOX

 

Стадирането отчита и резултатите от измерването на простата специфичния антиген и биопсията на първоначалния тумор. При биопсията на тумора се измерва т.нар. Глийсънов резултат, който може да варира от 2 до 10 и е показателен за вероятността туморът да метастазира. Ниският Глийсънов резултат означава, че туморната тъкан е близка до нормалната простатна тъкан и е малко вероятно да се разпространи в други органи и тъкани, докато високият резултат показва, че туморната тъкан е силно изродена и е по-вероятно да се разпространи.

 

Има три различни начина за разпространяване на туморите:

 

  • тъканен - ракът навлиза в околната здрава тъкан;
  • чрез лимфната система - туморни клетки попадат в лимфните съдове, чрез които достигат други части на тялото;
  • чрез кръвта - туморните клетки попадат във вените или капилярите и се разпространяват.

 

Когато туморните клетки достигнат ново място и започнат да се развиват там, се формира вторичен тумор, наречен метастаза. Вторичният тумор е от същия тип, какъвто е първичният. Например, ако рак на простатата метастазира в костите, налице е вторичен рак на простатата, не рак на костите.


Ракът на простатата се разделя в четири основни стадия:


Стадий І

 

Туморните клетки са локализирани само в простатата. Туморът:

 

  • се открива при биопсия с помощта на игла или е налице малко количество злокачествена тъкан, която е открита при хирургия по други причини. Нивото на простата специфичния антиген е под 10. Глийсъновият резултат е 6 или по нисък.
  • туморът се открива само в половината или в по-малка част от един единствен простатен лоб. Нивото на простатата специфичния антиген е под 10. Глийсъновият резултат е 6 или по нисък.
  • туморът не може да бъде палпиран (усетен чрез пръстите, напипан) при ректален преглед и е незабележим при образна диагностика. Туморът се открива в половината или в по-малка част от един единствен простатен лоб, а нивото на простата специфичния антиген и Глийсъновият резултат са неизвестни.