Проф. Димитър Младенов: Все по-млади мъже страдат от уголемена простата

© Веселина Фотева

Почти 60% от мъжете в България, които страдат от уголемена простата, предпочитат да чакат последния момент преди да отидат на лекар. Над 2/3 от тях опитват самолечение, което се оказва безуспешно. Около 30% от пациентите са с много тежки симптоми. Това показаха данните от проведено проучване сред 700 мъже в 8 големи български града. Данните обявени в началото на април, като част от националната кампания "Отиди на преглед".

"Дневник" разговаря за спецификите на проблема и начините на лечение с проф. Димитър Младенов. Той е началник на отделение "Обща урология" към Клиниката по урология на УМБАЛ "Александровска".

Проф. Младенов, какви са мащабите на проблема с уголемената простата при мъжете в България?

- Когато говорим за доброкачествената простатна хиперплазия, спокойно можем да кажем, че това е едно социално значимо заболяване, защото обхваща голям контингент от мъже. При мъжете над 50-годишна възраст боледуват около 50%, при 60-годишните – 60%, а при 70-годишните приблизително 70%. На практика няма мъж, който ако доживее до по-напреднала възраст, да не заболее от доброкачествена простатна хиперплазия или карцином на простатата.

Уголемената простата не е заболяване, а състояние при мъжете. То представлява комплекс от симптоми от страна на долните пикочни пътища. Задължително трябва да кажем, че това състояние бавно прогресира във времето, тоест – оплакванията на пациента се задълбочават с напредване на възрастта.

Защо е толкова висок процентът на заболеваемост?

- Това състояние е един от проблемите в урологичната практика, които предизвикват непрекъснат интерес. И самият факт, че толкова години този проблем се обсъжда на редица национални и международни форуми показва, че има много нерешени въпроси по отношение на неговата етиология и патогенеза. Днес колкото повече ние лекарите задълбочаваме познанията си по този проблем, толкова повече разбираме колко малко всъщност знаем за него.

Има няколко теории, които свързват прогресията на ДПХ с напредване на възрастта, нарушаване на хормоналния статус на мъжа, с половата сфера, с храната, с расата. Но все още няма нищо доказано със сигурност и затова е много трудно да правим профилактика в пълния смисъл на думата.

Среща ли се при млади мъже?

- При млади мъже не бих казал. Простатната жлеза боледува от три основни заболявания. Това са възпаленията на простата, доброкачествената простатна хиперплазия и карцинома на простатата. Възпалителните заболявания са характерни за по-младите мъже, които са в активна полова възраст и се получават в резултат на по-безразборни полови контакти.

Доброкачествена простатна хиперплазия се среща при мъже, които са на възраст около 50 години. За възникването на простатния карцином, както за повечето туморни заболявания, никой не знае каква е причината. Пред последните години простатния карцином се среща и при по-млади мъже т. е. има подмладяване на заболяването.

Бихте ли обяснили какво точно представлява доброкачествената простатна хиперплазия и какви са първите симптоми, които алармират за проблема?

- Простатната жлеза се намира в изхода на пикочния мехур и обхваща циркулярно уретрата - канала, през който мъжът уринира. С напредване на годините, тъканта на простатата се разраства, стеснява канала е той става все по-тесен. Последните проучвания са установили, че настъпва и спазъм на гладката мускулатура в тази област - изходът на пикочния мехур става тесен и пациентът започва да уринира все по-трудно.

Първите оплаквания са свързани с нощното уриниране. Пациентът започва да получава чести позиви както през нощта, така и през деня. Чувството е много дразнещо и неприятно. Това нарушава н голяма степен социалния му статус.

Освен това струята вече става по-вяла и тънка и не е както при младите мъже. Много често след уриниране пациентите имат чувство за недоизпразване на пикочния мехур. И един от най-неприятните симптоми е неудържимият позив за уриниране.

Честите позиви за уриниране се обясняват с това, че пикочният мехур не се изпразва напълно, той има един капацитет от около 350 до 500 мл. и при затруднено уриниране той не се изпразва напълно. В него остава известно количество остатъчна урина и след това се пълни много по-бързо.

Ние препоръчваме всички мъже, които са на около 50 години, веднъж в годината да се консултират със специалист уролог. Веднъж в годината е добре те да изследват простатния специфичен антиген, който е туморен маркер за ранна диагностика на карцинома на простатната жлеза и за наличие на доброкачествена простатна хиперплазия. Трябва задължително да кажем, че простатния специфичен антинген (ПСА) е органно специфичен, но не е туморно специфичен. Това означава, че той се произвежда само от простатната жлеза, има го само при мъжете, но неговото повишение не винаги говори за наличие на карцином на простатата.

Какви са останалите методи за диагностика?

- Има и други методи за диагностика. "Най-неинвазивното" изследване, което може да бъде направено навсякъде, е трансабдоминалната ехография (изследване на простата с ултразвук). То позволява да се определи обема и размерите на простатата. Друго изследване е ректалното туширане на жлезата. Тези изследвания имат свои нормални стойности и когато се разглеждат комбинирано може да се постави най-адекватната диагноза.

Има огромно значение, разбира се, на какъв етап е хиперплазията. Трябва задължително да се каже, че когато има завишен ПСА, когато от ректалното туширане има съмнение за карцином, тогава задължително трябва да се направи трансректална биопсия на простатата. Това е най-точното изследване, което потвърждава или отхвърля карцинома на простатата.

В никакъв случай не бива да се прибягва до самолечение. Обикновено в началото оплакванията на пациентите са еднакви както при карцинома, така и при доброкачествената простатна хиперплазия. Но след 1-2 години или дори месеци ефектът от самолечението намалява и мъжът за съжаление чак тогава търси квалифицирана помощ. Това обаче нарушава принципите на ранната диагностика на простатния карцином. Освен това двата проблема се лекуват по съвсем различен начин. Затова при всеки пациент, който има оплакване, първо трябва да се направи консултация с уролог, да се установи характера на проблема и да се определи адекватното лечение.

Какво е лечението?

- Когато пациентът отиде навреме при специалист, има един първи етап, когато може да се спазва определен хигиенно-диетичен режим и първоначалните оплаквания да бъдат овладени. Режимът включва избягване на силни подправки, алкохол, цигари, а кръста и краката трябва да са винаги на топло. Това е моментът, който се нарича watchful waiting – изчаквателно наблюдение. Ако оплакванията продължават и се задълбочат, тогава урологът трябва да пристъпи към някакво по-активно лечение. То става с различни препарати, разделени на няколко групи.

Целта на консервативно лечение има няколко задачи - да облекчи оплакванията на пациента, да удължи светлия период, да забави прогресирането на състоянието, да намали риска от задръжка на урината и необходимостта от оперативно лечение. И не на последно място на подобри качеството на живот на пациента и неговата партньорка.

Ако не се лекува, човек може след няколко години да стигне до оперативно лечение. Но при прилагано на консервативно лечение, този момент се отлага с поне десет години. При качествено проведено лечение, пациентът може въобще да не стигне до операция.

Известно е, че много пациенти търсят лекар след като вече са опитали самолечение. Това се доказва и от последните статистики. На какъв етап идват вашите пациенти и чакат ли последния момент?

- Прави впечатление, че през последните години пациентите са все по-информирани. Затова помагат и средствата за масова информация. Едно време мъжете идваха на по-късен етап, простатните им жлези бяха много големи и тогава се препоръчваше предимно оперативната интервенция. В последно време обаче пациентите все по-рано търсят консултация със специалист, идват когато простата може да бъде лекувана консервативно или да бъде направена така наречената трансуретрална резекция през члена (по-малко инвазивна и считана за "златен стандарт" при оперативното лечение).

Всичко това подобрява в крайна сметка качеството на живот на пациентите. Като обобщение бих препоръчал още веднъж всички пациенти над 50 години да изследват простатния специфичен антиген и провеждат профилактични прегледи с уролог поне веднъж годишно, да се лекуват при необходимост и да избягват самолечението.